На фона на непрекъснатото нарушаване на човешките права в държавите от Африка и Азия, и особено в мюсюлманския свят, проблемите на немското правораздаване могат да изглеждат на някого бели кахъри. Опасността и цинизмът идват обаче от това, че Германия твърде настойчиво претендира да бъде демократична и правова държава, при това с многогодишни традиции, но когато се стигне до опознаването на тези традиции, фактите говорят за тъкмо обратното. Щом в една призната за водеща демокрация държава правата на гражданите се нарушават от съдиите така често и с такава лекота, какво ще ни даде моралната сила  да бъдем в качеството си на европейци съдници на диктатурите и тоталитарните режими извън Европа?! Неспазването на собствените ни закони отваря пътя на тероризма, анархията и антихуманизма.

Пресилени думи ли? Не, не са пресилени, поне не твърде много. Има хора, които ще предпочетат откровения цинизъм на тероризма пред лустросания цинизъм на европейските държави, когато тяхната политическа и съдебна система действа според принципа: “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря.” Сладките приказки за човешки права винаги ще се пукат като сапунени мехури в стената на егоизма, жаждата за печалба и властолюбието. Тези анихилиращи в нищото сапунени мехури са моралното оправдание за действията срещу установения правов ред на западната демокрация.

Може би разжалваният вече адвокат Клаус Плантико не винаги налучква правилния път за борба с корумпираната и проядена от множество червеи съдебна система на Германия. Често нервите му не издържат в съдебната зала и той наистина обижда съдиите. Но в немските съдебни зали са известни и доста случаи на обида на гражданите от самите съдии, в нета дори са цитирани най-фрапантните от тях.

Обаче Плантико със сигурност е един честен човек, който трудно понася несправедливостите и се опитва да се съпротивлява срещу тях.  Немските адвокати са хора, които всеки ден са принудени да се просмукват от тинята на общество, осъждащо беззащитните си и невинни граждани и ограбващо ги финансово чрез несправедливи закони или чрез потъпкването на справедливите. Не е чудно, че някои от тях реагират болезнено на този цинизъм. Другия отговор го видяхме на 11 септември 2001 година. Днес християнстващите радикали искат да горят продукта на тази войнстваща религиозна доктрина – Корана. Времето на 451° по Фаренхайт явно настъпва отново. 

Да се горят книги е акт на отчаяние. Акт, който не възстановява справедливостта на земята, а води нови несправедливости със себе си. Между кориците са написани много дивотии, има такива и в религиозните книги, но сами по себе си те не могат да убиват, раняват и да вършат престъпления, за това са нужни хора. Само че времето на горене на хора като че ли също приключи, сега им виждаме сметката с по-цивилизовани средства.

Навярно и Клаус Плантико би могъл да се въздържи и да не обижда съдиите, но тогава последните ще продължат тихомълком да осъждат невинните граждани на Германия и никой няма да научи за това. Всеки от тези годишно стотици хиляди  премачкани германци ще бъде сам в съдебната зала.

Нещата са стигнали дотам, че хората питат по форумите дали ако се обърнеш към някого на “ти”, това е обида?! В същото време съдът в Страсбург се занимава усилено с правата на сексуалните престъпници и масови убийци. Не, господа, Европа засега не може да си позволи лукса да се бори за правата на такива грешници, когато в една многомилионна централноевропейска държава хората се боят да си говорят на “ти” от страх да не се окажат подсъдими.