Бялата роза – символ на борбата срещу съдебния произвол и нарушаването на човешките права в Германия

От години в Германия тече един непрестанен скандал с бонския адвокат Клаус Плантико, известен още като борец срещу извращенията в немската съдебна система.

В много отношения немското провораздаване е длъжник на своите граждани и борците за човешки права в Германия често си позволяват дори сравнения с времената на Хитлер и Сталин и тогавашното съдопроизводство. Колкото и да ни се струва преувеличено и несправедливо подобно сравнение, някои паралели все пак се натрапват и не могат да бъдат премълчавани.

Основен обект на критиката на Плантико срещу немската съдебна система са три пункта:

1). Немските съдии не са избирани от народа, а са назначавани от държавата, което значи – от съответното правителсто, и в този смисъл не са независими, а са подчинени на политическата власт. Често са давани за пример швейцарското и американското правосъдие, където съдиите са на изборни длъжности с ограничен във времето мандат, подобно на политиците, и по този начин могат да бъдат контролирани от народа и съответно отзовавани, когато не си вършат добре работата в полза на същия този народ. Немските съдии, след един изпитателен срок от 5 години, са назначавани доживотно и с това стават недосегаеми за обикновения немски гражданин. Като резултат от тази недосегаемост, немското правосъдие натрупва с годините множество скандални съдебни грешки, които са резултат от съдебна корупция и водят до силно недоволство сред потърпевшите. За един подобен случай на протест съобщава и страницата “Оденвалдски истории” (http://www.odenwald-geschichten.de/).

Оденвалд е област, в която се намира едноименната й планина. Тя лежи по средата на три немски щата: Хесен, Байерн и Баден-Вюртемберг и явно се отличава от много други заспали немски провинции по своя развит социален и правов рефлекс. Може би това се дължи и на голямата близост до град Карлсруе, където се намира Върховният федерален съд на Германия.

Акцията е проведена под надслова “Правова държава вместо държавно право” и в нея участват около стотина човека. Датата е 26.03.2007, денят, в който е и процесът срещу Плантико във Върховния федерален съд в Карлсруе. Разбира се, съдиите от Федералния съд реагират мигновено, като малко преди съдебния процес срещу скандалния бонски адвокат, те преместват датата на 27.06.2007 и така измамват протестиращите. Въпреки това последните решават да проведат своя митинг, като променят само неговата основна насоченост: от демонстрация в защита на Плантико протестът им се превръща в демонстрация, критикуваща правната система на Германия.

2).Втора много гореща точка от дебата за немската съдебна система е оспорването от страна на правозащитниците правото на съдиите да издават присъди в името на народа. След като не са избирани от него, а от държавата, Плантико и последователите му смятат, че те не действат в интерес на обикновените хора и затова нямат право да издават присъди от негово име. И до днес, както и по времето на Третия райх или източните тоталитарни диктатури, всяко решение на немския съд започва с фразата “в името на народа”. Плантико и подобните му се борят тези думи най-после да намерят реално покритие, а да не бъдат само една празно и лишено от смисъл словосъчетание.

3). Третият спорен проблем са законите за обида, залегнали в параграфите 185-200 на Немския наказателен кодекс (§§ 185-200 StGB). В тази посока в Германия тече истински горещ скандал. Журналисти, съдии, адвокати и правозащитници са изправени на нокти срещу тези параграфи, останали от времето на употреба на монокъла.

Самият Плантико е осъден в седем случаи на 18 000 евро глоба и затвор по същите тези нарушаващи Хартата за правата на човека параграфи (напр. § 10 ЕХПЧ, засягащ правото на свободно изразяване на мнението). Поради което Германия е непрекъснато и повсеместно наричана “страна на париите” и “бананова република” от своите правозащитници и граждани. Скандалът тече и по причина, че с параграфите срещу обида в Германия се злоупотребява масово и безогледно, докато много други европейски страни са ги премахнали изцяло от законодателствата си.

В Англия например има само едно съдебно дело за обида през периода 2003-2005 година. За същия период в Германия има водени повече от 500 000 дела. Тенденцията е възходяща, през 2009 случаите са вече 200 827 в рамките само на една година. Разбира се, битката срещу тези параграфи среща силна съпротива от страна на съдиите и държавните адвокати в Германия, които не искат да изтърват доходния бизнес на ограбване на населението си, както и да загубят устоите на неограничената си власт. 

Плантико е преследван, осъждан е, лежи в затвора, през 2008 г. му е отнет и лицензът за практикуване на адвокатската професия. Не по-малко драстичен е и случаят с правозащитника Хелмут Палмер, осъден от немския съд над тридесет пъти за обида, поради това, че си е позволил критики към силни на деня политици или представители на германската съдебна система. Палмер, който почина през 2004 г., беше половин евреин и трудно понасяше остатъците на настроения от Третия райх в немското общество. Неговият син и племенникът му днес са радващи се на успех политици в Германия.

На размирния бонски адвокат пък му бе поставена психиатрична диагноза (колко до болка ни е познато това, нали!). Бурните му реакции срещу нарушаването на човешките права в съдилищата бяха представяни като резултат от маниакален синдром, целящ изтъкването на самата личност на Плантико за сметка на интересите на неговите клиенти, които губели дело след дело в съдебните зали. Странното е, че въпреки това той намираше предостатъчно хора, които бяха готови заедно с него да загубят дело в съда. В името на протеста срещу една корумпирана съдебна система, кореспондираща с тъмното и нечовешко минало на тази страна.

За съжаление, цензурата в немския нет толкова се е засилила напоследък, че много линкове, служещи за изясняването на подобни случаи, са изтрити по нареждане на полицията.

От всичко това следват поне две твърде неприятни последици за Германия:

а). На страната беше отказано постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

б). Въз основа на тези закони германският гражданин днес има право (с голям изглед за успех!) да получи политическо убежище в САЩ, тъй като те нарушават Хартата за правата на човека (например като в случая с госпожа Машкири, на която съдът в САЩ призна нарушаване на човешките й права в Германия и й даде въз основа на това политическо убежище).

Скандалът стана още по-горещ, след като на 14.10.2004. Върховният съд за управление в Германия реши, че страната не е длъжна да се подчинява на решенията на Европейския съд за правата на човека.

Но да се върнем към Плантико, чиято съдба много напомня тази на известния адвокат и борец срещу немската съдебна система Ролф Боси, автор на книгата “Полубогове в черно”.

(следва)