ОСТРОВЪТ НА ЦВЕТЯТА   МАЙНАУ   (продължение)


    Бодензее, или повече познатото сред местното население под името "Швабско море", е най-известното европейско езеро. Дължината на брега му се простира върху 273 км. и граничи едновременно с три държави: Германия, Швейцария и Австрия. Най-голямата му граница е разбира се с Германия, около 173 км. С Австрия - съответно 28 км.  и с Швейцария 72 км.
Майнау е само на крачка от Констанц и е най-известният от 11-те езерни острови, а самият Констанц, на който често е било кръщавано в миналото езерото - най-известният му град. Ще стане дума по-нататък и за него. Сега продължавам разказа си за странния граф Ленарт, един от многото чудаци, с които е известен немскоезичният свят. Някой ден може би ще стигнем и до байернския крал Лудвиг Мечтателя, чиято история е също така твърде необикновена.         
И за да завършим, ще продължа днес с историята на един несбъднат херцог и твърде пребъднат градинар.   .......................................................
 

Оказало се, че младият съпруг и новоизпечен граф твърде добре се справял не само с камера в ръка, но и с мотика и търнокоп. Из земите на Майнау поданиците на миниатюрната му държавица все по-често забелязвали фигурата на някакъв смахнат ранобудник, понесъл в ръка семена и луковици на невиждани дотогава цветя и дървета.

За директор на островната управа пък от известно време бил назначен човек с името Волфганг Хаунц, който неволно станал причина за коренна промяна в живота на Рая. Хаунц имал по-голям син Манфред и една по-млада и упорита дъщеря на име Соня, която през 1961 г. започнала работа на Острова като телефонистка. И  по-възрастният граф постепенно забравил своите демократични и антиаристократични младини, развел се през 1971 с дъщерята на фабриканта и една година по-късно се оженил за 35 години по-младата си любовница, селската девойка Соня Хаунц, която по онова време вече била и негова асистентка.

В известен смисъл графът вървял със своите бракове по една низходяща линия, която била съвсем паралелна на низходящата линия на неговите благороднически титли. Но не ще и дума, че младата дама от никому неизвестното немско село близо до Констанц повече е съответствала на мотиката и търнокопа от фабрикантската щерка. Ето, така стават странните неща в живота: роди се градинар в царски палат, и с това започват бедите му. Брани се отчаяно от титли, разжалват го като обикновен старшина, взимат си обратно всички тенекиени медали, с които без някаква особена негова заслуга и само заради синята кръв в жилите му са кичили дотогава хилавите му гърди.

Та така. От този му брак се пръкнали на белия свят още пет деца.

Бетина Бернадот, родена през 1974 г. в Шерцинген и сегашна първа лейди на Рая.
Бьорн Бернадот, роден през 1975 г. в Шерцинген
Катерина Бернадот, родена през 1977 г. в Шерцинген
Кристиян Бернадот, роден през 1979 г. в Шерцинген
Диана Бернадот, родена през 1982 г. в Шерцинген

За да не се наложи да делят острова между толкова много наследници и да не съсипят целостта, автентичността и красотата му, графинята-градинарка Соня основала през 1974 г. една организация, наречена "Ленарт-Бернадот фондация". Оттогава островът принадлежи на фондацията и не може да бъде използван за частни цели. Замъкът е доста поостарял и изглежда малко запуснат дори. Същото може да се каже и за църквата му. За разлика от това зимната градина с палмите е все така прелестна. А за острова да не говорим, той е една огромна лятна градина. Истински Едем.

Граф Ленарт Бернадот умря през 2004 г. на щастливата 95 годишна възраст. Графинята пък си отиде от света през 2008 г. Беше само на 64, уви.

"Няма да остана тук!" - казала младата Соня, когато през далечната за нас 1961 г. започнала работа на Острова. Но козичките и понитата, волно пасящи по хълмовете на тази пазена от водите на Бодензее немска Аркадия, я прилъгали да остане. Както и Хахото с мотиката и търнокопа, по когото имала неразумието да се увлече.

Е, взела че наистина поостанала малко повече от нормалното. Но всъщност не чак прекалено дълго, че да стане досадна. Само до 2008. После се отправила към небесните полета, които явно също много се нуждаели от хаховци, мотики и търнокопи.

Светът не им е простил и до днес своеволията и неуважението към неговия добре организиран кастов ред. Особено не е могъл да им прости обаче къщата с пеперудите. Да, има такава къща в Рая, в която сред тропически климат летят всякакви огромни и сякаш извънземни пеперуди. За да не се засегне от Отвъдното Павел Вежинов, ще добавя, че сред тях имаше и сини. Всички цветове и до днес щедро са представени сред този крилат и ефимерен свят, който като боговете на Олимп се храни само с нектар.

Но да се върнем пак към ревнивия свят. Зевзекът скулптор Петер Ленк увековечил през 2001 г. този гняв на неможещия да лети свят чрез една сатирична скулптура. На нея граф Бернадот е изобразен като полумъж, полупеперуда, а членът му е във вид на хобот. Статуята е наречена "Подмладяване" и се закача с многодетието на графа-градинар.

Но Кралят на пеперудите, както светът подигравателно-гальовно е наричал приживе стария мъж, едва ли се е трогнал много от закачките. И като погледнем към небето, веднага ще съзрем причината за това. Човек, който има такова необятно поле за засаждане, едва ли ще седне да си губи времето с разни зевзеци и техните зевзеклъци.

Особено пък след като и неговата графиня е побързала да се присъедини наскоро към отвъдния му градинарски екип.